Информационна кампания за опазването на природен парк „Витоша” подготвят младежите от ВМРО. Александър Йолов, председател на структурата, заяви, че е необходима много по-добра общинска политика за събирането на отпадъците, които се изхвърлят от хижите и хотелите по Витоша. По думите му неконтролируемо строителство унищожава растителността на Люлин планина

Той заяви, че трябва да се въведе екологична такса за достъпа на автомобили в природен парк „Витоша”. Столичният инспекторат да наложи глоби на собствениците на постройки в зоната на природния парк „Витоша”, настояват от Младежката организация на ВМРО

Кметът на район „Панчарево” Станислав Митрев коментира: „Не само в планината Витоша, но в близост и до язовир „Искър”, и в Лозенската планина, навсякъде има незаконни сметища”.

„Проблемите с чистотата в природен парк „Витоша” са доста сериозни, но ние нямаме правомощия там”, каза зам.-кметът на район Витоша Теодор Петков.

„Природен парк „Витоша” не разполага със средства за почистване на територията, защото това е функция на общините в България според закона за отпадъците”, пък обясни директорът на парка Тома Белев.

Кирил Русев, директор на Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст (БЧК), също заяви, че продължава безконтролното изхвърляне на отпадъци в планините.

Според общинският съветник от ДСБ в София Вили Лилков във Витоша няма само проблеми с чистотата, но и с вандализма, който се развива в природния парк. Колегата му Мартин Заимов заяви: „Въпросът за почистването на парк „Витоша” не е решен и тепърва трябва да се решава”. По негова инициатива комисия в Столична община разглежда как местната власт в София изпълнява ангажиментите си по отношение на Витоша.

Младежката организация на ВМРО започва кампания за опазване на природен парк „Витоша”:

Информационна кампания за опазването на природен парк „Витоша” подготвят младежите от ВМРО, съобщи в интервю за Агенция „Фокус” Александър Йолов – председател на Младежката организация на ВМРО. По думите му държавата и обществото трябва да се отнасят по-съвсем различен начин към природата. „Ако има една цялостна информационна кампания, която да обяснява на хората, че не е добре да се качват на планината и да си изхвърлят боклуците, нещата ще се получават много по-добре. Информационната кампания трябва да показва резултат от действията на хората, защото едно е човек да си изхвърли хартийката и да си помисли, че това е нещо малко, друго е да види как толкова нахвърляни хартийки образуват цели пластове и се замърсява природата по един наистина ужасяващ начин”, каза Йолов. Той заяви, че кампанията трябва да бъде съпътствана от действия на държавата и общината по осигуряване на необходимите контейнери за изхвърляне на боклуците.

„Нашата идея за развитието на туризма в България изцяло съвпада с виждането на една значителна част от туристическия бранш – става въпрос за развитието на екотуризъм. България има прекрасни условия, природата ни позволява да развиваме туризма. Обаче имаме един много голям проблем и той е постепенното замърсяване на околната среда и то не толкова от индустрията в страната, тъй като тежка индустрия за добро или лошо няма от около двайсет и повече години. Страната се замърсява от гражданите, от хората, които ходят по планините и други хубави природни места и вместо да се опитат да ги оставят такива, каквито са ги намерили – чисти и незамърсени, ги превръщат в едни малки сметища. Беше много показателно, когато ходихме да изчистим Витоша. Това са няколко района, в които има обилен туристически поток и буквално има няколко пласта боклуци, които са се наслагвали с годините. Това разбира се, не се отнася само за Витоша, но и за останалите планини, които са хубави туристически дестинации – Рила, Пирин , Стара планина”, каза Йолов.

Трябва да се въведе екологична такса за достъпа на автомобили в природен парк „Витоша”, заяви още Йолов. Според него трябва да има забрана за туристите да се качват на планината с колите си. „Най-големите замърсители на планината са туристите, които се качват горе с коли, отиват на някоя полянка, ядат, пият, изхвърлят си боклуците. Съвсем нормално е да се сложи една бариера долу, на входа на националния парк и който иска да се качва, да заплаща някаква екологична такса. Такива екологични такси има в цяла Европа, например в Германия. Освен всичко друго трябва да има и съответните хора, които да правят проверки кой замърсява, кой не замърсява, да налагат глоби. Глобите в цяла западна Европа за замърсяване на природата са изключително големи. Веднъж някой, който си е изхвърлил боклука, ако наруши пак правилата, са още по-големи. Понякога дори това води до забрана за достъп за определено време в даден природен парк.

„Мислим една наистина доста мащабна кампания, свързана с опазването на природата в България. В нея ще бъде ангажирана цялата младежка структура на ВМРО. Нещата сега са още на идеен етап. Обмисляме как да проведем начинанието и в средата на лятото – юли или август месец започваме активната работа по тази кампания. Ще се организираме на групи в цялата страна и освен, че ще проведем почистване на силно замърсените райони, ще сложим информационни табели и на доста места ще възстановим старата планинска маркировка, която не е поддържана от дълги години”, каза Йолов.

Според него Столичният инспекторат трябва да наложи глоби на собствениците на постройки в зоната на природния парк „Витоша”. „За нещастие през последните петнайсетина години строителството на къщи в планината Витоша не е особено контролирано. Ставаме свидетели на парадокса, че има постройки на частни лица в частта на природния парк, което е абсолютно недопустимо и е наказуемо от закона. Всички тези хора, които си строят къщите, вместо да си платят съответните суми и да извозят отпадъците на съответните места, предпочитат за по-лесно да ги изхвърлят в района на националния парк. Столичният инспекторат трябва да навлезе там и да се наложат глоби, защото това повече не може да продължава”, заяви Йолов. Той настоя от Столичната община да направят проверка на старото лифтово съоръжение в района на местността Копитото. „То вероятно е приватизирано и така е оставено на произвола на съдбата. Трябва да се наложат глоби на сегашния собственик, тъй като то се руши и е опасно за хората, а освен всичко друго е извор на отпадъци и замърсява района”, каза Йолов.

По думите му неконтролируемо строителство унищожава растителността на Люлин планина. Младежите от ВМРО подготвят кампания в защита на Люлин планина в столицата, която няма статут нито на национален парк, нито е предвидена като зелена площ в градоустройствения план на София. „Това е доста нелепо, тъй като тя има уникални растителни и животински видове и е много близо до столицата, има хижи и е една добра туристическа дестинация. Обаче там е започнало едно неконтролируемо строителство и планината и нейните растителни масиви изчезват с доста бързи темпове. Предвидили сме едно начинание за запазването й и почистването на определени райони от нея, тъй като те са доста замърсени от човешката дейност, от строителството, има и доста битови отпадъци”, каза Йолов.

Младежите от ВМРО планират и редица други екоинициативи. „Това, което ни предстои, е свързано и с маркирането на планински пътеки. Насочили сме вниманието си на първо време към някой части на Витоша, които са по-слабо маркирани, да не кажа, че не са маркирани от години и към Осоговската планина. Осоговската планина също е една прекрасна туристическа дестинация, която е посещавана не само от български, но и от чуждестранни туристи. Там маркировката от дълги години не е поддържана. Ние смятаме да я възстановим. Все пак планината е символ на народа и носи историческите традиции за това да преминава, да изкачва Осоговската планина. От Младежката организация сме подхванали много начинания. Няма начин, трябва природата в нашата страна да си запазим, каквото и да ни струва това”, каза Йолов.

Природен парк „Витоша” не разполага със средства за почистване на територията, защото това е функция на общините в България според закона за отпадъците, каза директорът на парка Тома Белев. „Това, че ние извършваме почистване към настоящия момент е благодарение на доброволците. Ние им осигуряваме само чували и износването на отпадъците. Но по закона за отпадъците, почистването им в цялата държава е функция на собственика на имота. Дирекцията на парка не е собственик на нито един квадратен метър от територията на „Витоша”. Има плурализъм на собствеността – има частни имоти, общински, държавни, манастирски имоти. Всеки собственик би трябвало сам да се грижи за отпадъците. Съгласно правилника за отпадъците в Столична община почистването на държавните и общинските имоти е функция на Столична община. Тя инвестира всяка година, в предишните години бе около 200 хил. лв. на територията на общината, тъй като в парк „Витоша” попадат четири общини, в които с почистването се занимават фирми, спечелили обществени поръчки”, обясни директорът на парка.

По думите му всяка година управата на парка организира няколко дни за почистване на парка от доброволци. Тази година за това са набелязани 15-ти и 29-ти май.

Районните администрация на общината не се занимават пряко с почистването, уточни Белев. „Трябва да се прави разлика между компетенциите на районната администрация и компетенциите на Столична община. Това, което е делегирано в момента от общината на районните администрации е почистването на междублокови пространства, улици и т.н.”, каза той.

Според Белев проблемът с чистотата на природния парк не е от най-сериозните що се отнася до отпадъците от туристическа дейност. „По-големият проблем е в територията, която граничи със столичната регулация при неоказан контрол по отношение на строителни отпадъци. Това обаче е в невисоката част на планината, а в периферията”, каза директорът на парка.

Проблемът с чистотата в планината може да бъде пречка пред развитието на екотуризма, каза кметът на район „Витоша” Любен Петров. „В чужбина районните кметове имат правомощия равни на тези на кмета на съответния град. Всеки районен кмет има районен съвет, възможност да взима решения, да управлява собствеността, да организира сметоизвозването и сметопочистването”, посочи Петров. ”Ако София кандидатства по европроекти с 24-те си района като 25 различни субекта, 24 пъти се повишават шансовете да влязат средства. Децентрализацията трябва наистина да се случи”, смята той. Петров отбеляза, че във възможностите на районната администрация е да организира деца, ученици, различни граждански сдружения на доброволни начала по различни кампании да почистват някои места в район „Витоша”.

„Договорът за сметоизвозването и сметопочистването е сключен от Столична Община, а район „Витоша” само задава нови зони, в които да се организира сметоизвозването. Заради бума на строителството в района се изостава в това отношение. Там, където реално е организирано сметоизвозването, сериозни проблеми няма. Имаме проблеми с незаконните сметища. От Столичния инспекторат има само по един представител в квартал. Има много недобросъвестни граждани, строители, които намират по най-лесния начин в дере, река да си изхвърлят отпадъците. Това е голям проблем не само за район „Витоша”, но и за цяла София и за цяла България”, коментира Любен Петров.

Трябва да се търси баланс между това планината да бъде максимално достъпна и максимално опазвана, каза кметът на район „Витоша”. По думите му въвеждането на екотакса за автомобилите, които се движат в планината, не е правилната форма, чрез която трябва да се контролират нещата. „Има туристи, които не отиват в планината с автомобили, но замърсяват доста повече планината, отколкото другите”, смята кметът.

„Трябва да се мисли в посока промяна на законодателството, за да може актовете, които издават инспекторите от Столичния инспекторат, а след това и ние, районните кметове, издаваме наказателните постановления, да се завишат глобите, да бъде много по-опростена процедурата по събирането на тези глоби”, заяви Петров. Той посочи, че е крайно време Столичният инспекторат да стане общинска полиция с доста повече правомощия.

„Най-възрастното поколение туристи са хора, които наистина пазят планината. Виждам и млади хора, които наистина пазят планината”, коментира Петров. Според него проблемът е в междинното поколение.

Проблемите с чистотата в природен парк „Витоша” са доста сериозни, но ние нямаме правомощия там, каза зам.-кметът на район Витоша Теодор Петков. „Трябва да се обърне много специално внимание на парка, защото според мен той не полага почти никакви грижи за поддържането на чистотата и въобще за съоръженията в планината”, каза Петков. На въпрос дали смята, че местната власт трябва да придобие права в природния парк по отношение на чистотата, Теодор Петков каза: „Хубаво е да има правомощия, но за тях е нужен и бюджет, защото в момента на повечето районни администрации им се вменяват много правомощия, но насреща няма никакво покритие като необходимия ресурс. Така, че да ни се вменят какви правомощия, които ние няма да можем да изпълняваме, е глупаво. Въпросът трябва да се реши някак, а какъв е бюджетът на природния парк – нямам представа, но предполагам, че има определени средства за почистване”.

Нерегламентираните сметища в район Витоша не се увеличават, но не липсват както във всеки столичен район. Тази година обаче няма средства за тяхното премахване заради кризата. От Столична община са отпуснати средства само за почистване на градинки, каза зам.-кметът.

Така с дарения на гражданите тази пролет са чистени няколко нерегламентирани сметища в района.

Не само в планината Витоша, но в близост и до язовир „Искър”, и в Лозенската планина, навсякъде има незаконни сметища, каза кметът на район „Панчарево” Станислав Митрев. По думите му всеки един от собствениците на хотели и хижи, трябва да има подписан договор с фирма за сметоизвозване или да изхвърля боклука си в първата удобна за целта кофа.

„Много трудно е да се контролира изхвърлянето на отпадъци, имайки предвид площта на район „Панчарево”, смята кметът. Според него, по отношение на незаконните сметища превенцията е най-важното нещо. „Когато има заловени извършители, трябва да има и по-голяма събираемост на глобите, защото към днешна дата събираемостта на глобите е много ниска. За изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани места, глобите бяха 500 лв., а в момента мисля, че са актуализирани и за юридически лица са до 5000 лв.”, заяви Митрев. „Манталитетът и възпитанието на болшинството от хората, които посещават района с цел туризъм, нивото им на култура, е много ниско”, смята той.

„От страната на „Трибуните” е нещо ужасно. Уникални неща се изхвърлят там – започва се от строителни отпадъци и се свършва с всякакви найлонови опаковки, пластмасови бутилки. Най-ужасното според мен са строителните отпадъци, включвайки стъклена вата, гипсокартони – неща, които трудно се разграждат и в същото време при посещения на туристи дори и след време може да нанасят някакви вреди”, коментира Митрев. „Трябва винаги, когато видим, че се случват такива неща, да алармираме на телефона на Столичен инспекторат, за да могат те да санкционират нарушителите”, посочи кметът. Той отбеляза, че проблем на езерото Панчарево е собствеността. „Собственик на самото езеро е Министерството на земеделието, на югоизточната част собственик е Агенцията по горите. От едната част собствеността е на Министерството на околната среда, а в същото време се ползва от Министерството на спорта за гребане. По брега от западната страна има общинска собственост. Има проведени първоначални разговори за почистване на езерото, но трябва много сериозен ресурс. Това най-вече е ангажимент на екоминистерството и на Министерството на земеделието”, обясни Митрев. Той допълни, че основен проблем и нещо, което стои на дневен ред пред Столична община е липсата на канализация на населените места в района на Панчаревското езеро.

На много места в планините има доста оскъдна маркировка или тя почти липсва, каза Кирил Русев, директор на Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст (БЧК). Подновяването се извършва от парковете, също така от Българския туристически съюз. От Планинската спасителна служба съдействаме. Наши спасители наблюдават тази маркировка и където я няма, се препоръчва подновяването й, каза Кирил Русев. На някои места маркировката е добра

и то това, което е направено в последните години.

Но има места, на които не е обновявана дълго време, места, на които трябва да се направи нова. Например в Пирин има такива, където няма, изчезнала е.

Лошото е, че става дума за възлови участъци, където е доста възможно загубване. Това е процес, който трябва да се следва постоянно, да има система, за да не бъде изпускано от контрол, каза директорът на Планинската спасителна служба.

По думите му продължава безконтролното изхвърляне на отпадъци в планините. Особено често това се случва на места, където има лифтови съоръжения и големи групи от хора много лесно достигат по-високите части на планините. Разбира се, има доста организации и хора, които следят за това, но не можем да се похвалим с големи резултати, каза той.

В правомощията на парковите охрани е да следят за подобно поведение от страна на туристите. Общините могат да допринесат с различни инициативи за чистотата на природата.

Различни организации са ангажирани в доброволческа дейност за почистване на планината, включително Планинската спасителна служба и нейните доброволци.

Водеща обаче трябва да е културата да не се оставя нищо в планината. Изчистването е постфактум и не може да се почисти всичко, ако няма култура в това отношение, коментира директорът на Планинската спасителна служба.

Всяка пролет и в началото на лятото зачестяват случаите на подхлъзвания заради дъжд или заледяване, показва статистиката. Русев каза, че това се наблюдава до края на месец юни.

Непрекъснато предупреждаваме, че пролетните месеци във високата планина улеите са заснежени, сутрин се заледяват. Миналата седмица бяхме на акция в Северния Джендем за съжаление с фатален край точно заради такъв улей., каза Кирил Русев.

През лятото особено във високите части туристите трябва да бъдат добре екипирани. Възможни са бури, дори и със сняг особено в началото на лятото, дори през юли. В началото на лятото има и преспи в планината. След дъжд тревните склонове са хлъзгави и има опасност от подхлъзване. Туристите трябва да се съобразят най-вече с възможностите си и да предприемат излети или походи, които са според тях.

През лятото има и случаи на изгубвания и това е отново във връзка с метеорологичните условия – често има мъгла, при буря хората губят ориентир.

По думите на Кирил Русев - има доста акции за търсене на изчезнали хора в планината. Такава опасност има в гористите местности, не съвсем във високата планина. Ако няма достатъчно физически качества след един-два часа лутане човек може да загуби самообладание. Разбира се, ние се включваме в търсене на изгубилите се, но последиците могат да бъдат всякакви, каза той.

В природните и националните паркове на България няма организирана система за събиране на отпадъци, каза Константин Иванов, координатор „Комуникации” в WWF. Според него причините за неизградената система са огромните територии. „Не може да поставите кофа за боклук в планината. Ако поставите, дивите животни ще я разнесат навсякъде. Да не говорим, че става дума за пространства, които са изключително големи и трудно достъпни за техника”, обясни Иванов. „За съжаление, особено през лятото, хората забравят, че каквото са занесли горе в планината, трябва да го вземат обратно със себе си”, коментира той. По думите му на много места, особено на тези, които са популярни като места за пикник, често остават отпадъци.

„Ние имаме относително прилично законодателство, но за съжаление малко се прави, за да се спазва то. Замърсяванията не само във Витоша, но и в Рила, Пирин, които са национални или природни паркове, изхвърлянето на отпадъци не само по българското, но и по европейското законодателство е забранено”, посочи Иванов.

„В момента най-големият като количество отпадък, който се намира сред природата, е пластмасата. Има замърсявания, които много лесно се случват, много лесно се замърсяват големи пространства, после много трудно се почистват. На много места има изхвърлени строителни отпадъци. Някой път сред тях има опасни отпадъци, да речем азбест. Това създава проблеми, защото не му е там мястото”, коментира Иванов.

На 29 май WWF ще отбележи Националния ден на природните паркове. Очаква се много хора да се включат в инициативите в 11-те природни парка в България.

Въпросът за почистването на парк „Витоша” не е решен и тепърва трябва да се решава, каза общинският съветник Мартин Заимов. По негова инициатива комисия в Столична община разглежда как местната власт в София изпълнява ангажиментите си по отношение на Витоша.

Според Заимов Столична община задължително трябва да постави планината на преден план като поеме първостепенна отговорност. „В София живеят страшно много хора и именно заради това автоматично планината става много важна. В този смисъл софийската община по отношение на чистотата, на достъпа до планината, на осигуряването на добри условия за ползване на планината, както и на нейната защитата, има абсолютно първостепенна отговорност”, каза той.

Чистотата на Витоша според Заимов е един от най-болезнените въпроси и той не може да бъде преодолян с регулация.

„Хората в света ползват природата безплатно. Хвърлянето на отпадъци в природата е един от тези моменти, в които ние злоупотребяваме много сериозно с безплатното ползване на природата. Защото не само консумираме, но и увеличаваме разхода на природата да се възстанови и това е проблемът, който трябва да бъде решен”, добави той.

Една от трудностите с пазенето на чистота на Витоша е привличането на вниманието за важността на този проблем, смята Заимов. Той приветства инициативата на младежите от ВМРО за почистването на Копитото на Витоша, където бяха намерени монитор от компютър, масажор за крака, както и части от пералня.

„Когато ВМРО, които по никакъв начин не чувствам за близки, решат да предприемат тази акция и са намерили тези отпадъци – това е абсолютно фантастично. Аз съм готов дори и да им благодаря, тъй като досега не сме измислили нещо, което така да привлече вниманието на хората, както нашите предшественици като един от най-великите български полици за мен Алеко Константинов е успял да направи за Витоша преди повече от 100 години. По онова време една от причините, заради които Бояна и Драгалевци са застроени днес, е, че Алеко Константинов е привлякъл интересът към Витоша”, каза той.

Във Витоша няма само проблеми с чистотата, но и с вандализма, който се развива в природния парк, каза общинският съветник от ДСБ в София Вили Лилков. По инициатива през 2003 г. са били възстановени няколко чешми, сред които и една на писателя Алеко Константинов на Конярника. В момента от нея има само части от камъните и „никакъв спомен от чешма”.

Миналата година е установено, че тръбата, с която се е захранвала чешмата на Яворовата поляна, е открадната. „Когато направихме оглед по отношение на чешмите, аз бях поразен от кражбите, които бяха извършени – дори на пластмасова тръба от водопровод – 10 метра, която струва стотинки. Там се разкопа цялата водопроводна инсталация, която довежда водата, за да се краде. Всичко се руши”, обясни Лилков.

Това според Лилков са необясними посегателства в парка. „Нещата не опират само до екологията и опазването на природата на Витоша, а става въпрос и за вандалски групи, които горе в планината върлуват”, каза общинският съвет. Такива проблеми според него се решават с горска полиция и с жестоки наказания.

Источник: http://www.focus-news.net